В интервю за “Радио Стара Загора“ говорихме за казусът с “Дом паметник на БКП” на връх Бузлуджа.
Както съм посочвал и преди има нещо, което е много по-интересно от самия монумент, а това всъщност са терените под него. Нямам обяснение, защо нито един областен управител до момента не е повдигнал този въпрос и не се е заел с решаването му.
“Паметникът на Бузлуджа” се намира върху 2 държавни имота, чиято граница минава точно по средата на сградата. Те са част от Национален парк-музей "Шипка-Бузлуджа" който е в управление на Министерство на културата, но имотите се водят към Министерство на земеделието, които към този момент са с начин на трайно ползване “пасище”, като дори не може да се изгради ограда, която да послужи за контрол на достъп и охрана при това положение.
От Министерство на културата постъпи искане имотите да бъдат актувани, за да може да бъдат прехвърлени към тях. Аз отказах да го направя, защото ако се актуват с настоящия им статут, това абсолютно затваря възможностите за инвестиции около паметника. Има създаден прецедент с подобен казус, който в момента наблюдаваме на “Паметника на свободата” на връх Шипка. Имота под него е със статут “пасище” и това спира всякакви инвестиционни възможности.
На предварителна среща с експерти в Министерство на земеделието, успяхме да стигнем до техническо решение. То е в промяна на границите на единия имот, след което да се смени начина му на трайно ползване от "пасище" в "скала". След като това се случи, може да бъде издаден акт за държавна собственост и имотът да бъде прехвърлен от Министерство на земеделието към Министерство на културата. Това ще позволи последващи инвестиционни действия около паметника "Бузлуджа" и ще затвори границите на Национален парк-музей “Шипка-Бузлуджа”.
В момента работя усърдно по този проблем. Надявам се да имам достатъчно време процесът да бъде завършен и да бъде оправен статута на терените под монумента. Изискал съм от министерство на културата да отпуснат целеви средства към Областна администрация Стара Загора, за провеждане на конструктивно проучване на самата сграда, за да е ясно каква е нейната функционална пригодност и едва след това да се вземе решение за по-нататъшната съдба на монумента.