Стара Загора е важен административно-териториален център в сърцето на Тракия. Общият брой на населението е 178 000, от които 155 000 са жителите на Стара Загора. Стара Загор е областен и общински център. Градското население е около 85% от всички жители, което е над средното равнище за страната – 68%. Гъстотата на заселване e 76 човека на км2.
   Община Стара Загора се състои от 1 град и 50 села. В общината се намират 28 кметства и 22 кметски наместничества , като според населението, те се делят по следния начин: села с от 1     000 до 2 000 жители – 5 бр., села с от 250 до 1 000 жители – 24 бр., села с от 100 до 250 жители – 16 бр., села с под 100 жители – 5 бр.

   Община Стара Загора граничи на север с общините Казанлък, Мъглиж, Николаево, на запад с община Чирпан, Брезово, на юг с Опан, Раднево и на изток с Нова Загора. През общината преминават транспортни и съобщително-комуникационни трасета, които са елементи на националната транспортно-съобщителна инфраструктура. Това са първокласните пътища София-Ст.Загора-Бургас и Русе-Ст.Загора-Хасково – граница. Тук се пресичат железопътните линии София-Пловдив-Ст.Загора-Бургас и Русе-Ст.Загора-Подкова, което прави града важен транспортен възел. Като потенциал може да се посочи изграждането и експлоатацията на еврокоридорите №8 и №9, чиято пресечна точка е също в Ст. Загора. Освен това общината се намира в близост и до коридор N 10 и през нея преминава южния клон от националната газопреносна мрежа.
   Стара Загора е един от най-древните градове в Европа. Мястото се населява от новокаменната епоха (VІІ–VІ хилядолетие пр.Хр.). Три праисторически селища в общината имат световно значение : 1. Берекетската могила, която е най-големият исторически паметник в България от това време; 2. Азмашката могила – първата цялостно проучена в национален мащаб и 3. Могилата в близост до Многопрофилната болница, където са консервирани най-добре запазените в Европа и с най-богат инвентар жилища от неолита. На 8 км от града са открити и най-старите в Европа медни рудници (V хилядолетие пр.Хр.).
   Наричана е “преблестящият град на траянците”. Стара Загора е Градът на правите улици, липите и поетите. Градът със седем имена – Берое, Боруй, Августа Траяна, Иринополис, Ески Загра, Железник, Стара Загора.
   Множеството културни институти правят града значим културен център. В Стара Загора се откриват първите провинциални опера и радио. Сто годишна е историята на Регионалния исторически музей, Художествената галерия, Драматичния театър. Проявите от културния календар са неповторима страна от туристическото предлагане на общината. Голяма част от тях са с национално и международно участие.
   Сред най-атрактивните места за гражданите и гостите на Стара Загора е парк “Митрополит Методий Кусев” / известен като Аязмото “ – паметник на парковото и градинското изкуство от национално значение, една от емблемите на града. В парка има повече от 50 вида екзотични дървета и храсти от най- различни части на света: алепски бор, алепски дъб, лаврово дърво, моливно дърво, райска ябълка, гинко билоба и мн. др. Привлекателно място за деца и възрастни е и Зоопаркът, разположен на площ от 30 дка.
   Седем са обектите, обявени за природни забележителности, на територията на община Стара Загора. Три от тях са скални образувания с площ от 1 ха : “МИЛКИНИ СКАЛИ” - в землището на с. Колена, “ЗМЕЕВИ ДУПКИ” и “КАЗАНЕТО” - в землището на с.Змейово. В същото землище се намира и интересно геоложко образувание , известно като “КРАТЕР НА ВУЛКАН”.
   Природолюбителите биха могли да видят и трите вековни дървета -
“СТАРИЯ ЧИНАР” – в парк “Бедечка”,Стара Загора и “ДЪБЪТ НА ГЕО МИЛЕВ” – в двора на къща-музей “Гео Милев”, както и “ГОЛЕМИЯТ ОРЕХ” - в землището на с. Памукчии.
   В Стара Загора работи единственият в страната Център за рехабилитация и размножаване на редки и защитени видове. Центърът е създаден през 1992 г. по инициатива на Федерация “Зелени Балкани”. На площ от 6000 кв.м. са изградени съоръжения за рехабилитация, лечение, размножаване и отглеждане на редки видове. За периода 1995-2004 г. са регистрирани повече от 10 000 посетители.

   Последните тенденции в развитието на общината показват значително подобрение на икономическите дейности и съществен растеж на местното икономическо развитие. Така, град Стара Загора се нарежда вече на трето място в България по икономическо развитие. На територията на община Стара Загора активна стопанска дейност развиват 6 382 фирми с нетни приходи от продажби в размер на 2 907 972 хил. лв. На първите 20 места в класацията по размер на нетни приходи от продажби в общината се нареждат предприятия, работещи в секторите: Разпределение на електрическа енергия, Преработваща промишленост, Търговия и строителство. Общият размер на нетните приходи от продажби на тези 20 предприятия е 1 189 898 хил. лв. /по данни на Териториално статистическо бюро от 2006 г./
   Стара Загора е една от четирите общини в България, получили кредитен рейтинг. На 10 декември 2004 г. Международната рейтингова агенция Standard & Poor's присъди на Стара Загора кредитен рейтинг ВВ (със стабилна перспектива), равен с този на столицата. Последното повишение на кредитния рейтинг от Standard & Poor's бе на 12 февруари 2007 г. – от ВВ на ВВ+ /устойчив/. В подкрепа на повишения рейтинг са добрата икономическа база за българските условия и продължаващата диверсификация на икономиката, ниското ниво на задлъжнялост и компетентния мениджмънт на общината.
   На 17 декември 2008 г. на Община СТАРА ЗАГОРА бе връчен Сертификат за качество по международния стандарт ISO 9001 на Oбщина Стара Загора от Bureau Veritas Certification.
   В броя си от месец юни/2008 г. авторитетното немско списание за икономическо развитие „Изток-Запад Контакт” /може да видите електронният му вариант на страница на адрес http://www.owc.de/ публикува за Стара Загора статия със заглавието „НАЙ-ДИНАМИЧНИЯТ ГРАД НА БЪЛГАРИЯ”.

   В Плана за развитие на Община Стара Загора 2005 -2013 г. са очертани Четири приоритетни области/компонента:
   • Постигане на динамична конкурентноспособна общинска икономика
   • Изграждане на качествена жизнена среда
   • Постигане на териториален баланс в развитието на общинската територия и системата от населени места
   • Създаване на общински капацитет за усвояване на европейските фондове, публично-частни партньорства и реализиране на целите и задачите на плана.