Новите потребности в системата на приобщаващото образование изискват промени в подготовката на педагогическите специалисти и обсъждане на възможността за въвеждане на нов профил специалист за подкрепа на личностното развитие. Това заяви областният управител на Стара Загора доц. д-р Калоян Дамянов по време на научно-методическия семинар „Подготовка на педагогическите специалисти в приобщаващото образование“.

Форумът, посветен на 20 години от създаването на Регионалния център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование (РЦПППО) - Стара Загора, се провежда под патронажа на областния управител. Събитието събра преподаватели и специалисти в Педагогическия факултет на Тракийския университет.

Според доц. д-р Калоян Дамянов, който е водещ международен учен в областта на приобщаващото образование, качеството на приобщаващото образование до голяма степен зависи от подготовката на специалистите. Той открои няколко направления, в които през следващите години се очакват сериозни промени.

МОН предлага нов специалист по личностно развитие за всеки ученик 

Областният управител коментира и предложението на Министерството на образованието и науката (МОН) за въвеждане на нов специалист, насочен към подкрепата на личностното развитие на децата и учениците.

"Тепърва професионалните дискусии ще анализират доколко този профил ще отговори на потребностите, които към момента не можем да удовлетворим с настоящите педагогически специалисти“, посочи областният управител.

По думите му една от областите, които изискват допълнителен ресурс, е свързана с увеличаващите се случаи на агресивно поведение и насилие сред подрастващите. Според доц. Дамянов настоящата организация на подкрепа поставя пред системата сериозни предизвикателства и налага търсенето на нови решения.

Подкрепа за децата с изявени дарби

Друг важен въпрос е подкрепата за децата с изявени дарби. Докато при децата със специални образователни потребности съществува утвърдена подкрепа чрез ресурсни учители и други специалисти, то при талантливите деца липсва аналогичен профил, който едновременно да подпомага развитието им и да участва в ранното идентифициране на техните способности.

„При децата с изявени дарби ние не разполагаме с подобен специалист, който не само да работи с тях, но и да участва в тяхното идентифициране“, отбеляза доц. Дамянов.

Той подчерта значението на ранното откриване и развитие на талантите. Именно в периода между 3- и 7-годишна възраст, когато детето обикновено посещава детска градина, е важно да бъдат разпознати неговите специфични способности и да бъде създадена среда за тяхното развитие.

Според доц. Дамянов заради липсата на подобна ранна подкрепа може да доведе до проблеми в по-късен етап от неговото развитие. Затова създаването на механизми за ранно идентифициране и подкрепа на изявените способности е сред важните задачи пред системата.

Изкуственият интелект и роботиката

Все по-голямо значение за бъдещето на приобщаващото образование ще имат и изкуственият интелект и роботиката. Според доц. Дамянов през следващите две десетилетия технологиите ще оказват все по-съществено влияние върху специалната педагогика и подкрепата за децата със специални образователни потребности.

Той посочи, че на международни форуми все по-често се обсъжда използването на роботизирани асистенти в образователния процес. Подобни технологии вече се прилагат в Скандинавието и в страни от Азия.

Сред потенциалните предимства на роботизираните асистенти са възможността за постоянна работа без ограниченията, характерни за човешкия труд, както и интересът, който технологиите предизвикват у децата от аутистичния спектър.

Това поставя ново предизвикателство пред университетите и педагогическите факултети, които ще трябва да адаптират учебните си програми и да подготвят специалисти, способни да използват новите технологии в подкрепа на образователния процес.

Нови групи деца със специални образователни потребности

Промените в глобалния свят и динамичната среда, в която растат децата, създават и нови предизвикателства пред специалната педагогика. Сред тях са деца с различни хранителни режими, както и деца, преживели тежки кризи и военни действия.

Подобни състояния могат да окажат травматично въздействие върху детското развитие и да изискват специфични подходи и професионална подкрепа. По темата вече се провеждат изследвания, а очакванията са специалната педагогика да предложи решения за работа с тези групи деца.

От своя страна деканът на Педагогическия факултет на Тракийския университет доц. д-р Генчо Вълчев представи развитието на приобщаващото образование в България и припомни, че началото на процеса е поставено през 2002 г. с нормативната уредба за интегрираното обучение. Той отбеляза ключови промени през 2009 и 2016 г., довели до съвременната нормативна рамка за приобщаващото образование.

По време на семинара директорът на РЦПППО – Стара Загора Пламен Иванов представи развитието на центъра през последните 20 години и очерта неговата роля в изграждането на подкрепяща образователна среда в региона. Днес в центъра работят 55 специалисти, които подкрепят 430 деца и ученици със специални образователни потребности.

Началникът на Регионалното управление на образованието – Стара Загора Милена Йолдова подчерта постигнатия през последните 20 години напредък в развитието на приобщаващото образование.

„Успяхме да навлезем във всяко едно училище и да променим самото виждане на родители и учители към процеса на приобщаващото образование“, посочи тя.

По думите ѝ приобщаването не се изчерпва с осигуряването на равен старт за всички деца. То означава да бъде разпозната индивидуалната потребност на всяко дете и да му бъде дадена необходимата подкрепа, за да развие своя потенциал.

Сред темите на семинара беше и подготовката на педагогическите специалисти за работа в мултикултурна образователна среда, представена от доц. д-р Милена Илиева.

Участниците обсъждат академичната перспектива, професионалното развитие и реализацията на специалистите в сферата на приобщаващото образование у нас.